В свят, който постоянно се опитва да ни назовава, класифицира и обяснява, поезията остава едно от малкото пространства, в които можем да бъдем флуидни, противоречиви, уязвими и истински. Тя не превръща човека в „конкретна личност“, а му позволява да съществува като светлина, сянка, въпрос и движение. Темата приканва участниците да изследват вътрешната сложност на човека или онова „Аз“, което не може да бъде сведено до едно име, една роля или едно определение. „Иридесцентното Аз“ е образ на променливата, многопластова личност, която се разкрива различно според светлината, погледа и преживяното.